Най-добрата страна на лозаризма

Най-добрата страна на лозаризма

Най-добрата страна на лозаризма

Blog Article



Здравното състояние на лозовите насаждения, сега и в бъдеще, налага да се провеждат комплексни мероприятия - организационни и агротехнически, като:

Вижте кои грешки се смятат за най-опасни според експерти от Института по лозарство и винарство в Плевен

Кореновата система се покрива с влажен, чист, речен пясък, който периодично трябва да се навлажнява. Ако не се разполага с пясък е възможно корените да се покрият и с влажна почва.

Автор(и):  проф. д-р Борис Наков, Аграрен университет Пловдив; проф. д.с.н. Венелин Ройчев, Аграрен университет, Пловдив

Одгледувањето на виновата лоза и производството на грозје и вино на просторите на Македонија има многувековна традиција. Доказ за тоа се и многубројните археолошки ископини, артефакти и преданија кои укажуваат дека на овие простори виновата лоза го следела развојот на човекот низ просторот и времето, притоа преживувајќи различни биолошки, еколошки и економски промени.

Освен това влошава физическата структура на почвата и намалява качеството на гроздето, като намалява количеството на захари.

Преди цъфтеж и до разпукване на цветните пъпки е необходимо подхранване със суперфосфат

Ако него го внесете във вид на дървесна пепел, ще е още лозарство по-добре. Ако не се купува тор.

За по-хладните райони се препоръчва южно, югоизточно или югозападно изложение. При такива условия гроздето узрява по-рано и натрупва повече захари. По правило, колкото по-неблагоприятни са останалите условия, толкова по-южно трябва да е изложението спрямо слънцето.

Во калнедарот на лозарот спаѓаат изучувањето на грозјата кои се берат и се пренесуваат до винаријата, кастрење на лозници зимно време, орање на почвата за нејзино растресување и откривање на основата на лозниците, нивно процветување и цветање и кастрење на лозниците за добивање на грозје летно време. Лозарите не се винари бидејќи тие не ги прозиведуваат вината, туку само го надгледуваат и изучуваат процесот на растење.

Лозата вирее успешно както на равнинен терен, така и по склонове и хълмове с различен наклон. При равнинен обаче се развива по-буйно и дава повече грозде, но с по-ниско качество. От друга страна, засаждането по хълмове е практика още от дълбока древност и се препоръчва, защото гроздето на такъв терен е по-висококачествено, а плододаването е по-равномерно. По хълмовете лозята се огрява по-продължително, температурите са по-подходящи, а слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия.

По дисциплината „Трайни култури“ (част Овощарство) студентите получават необходимите познания относно морфологичните и биологични особености на отглежданите в умерената климатична зона овощни видове, техните изисквания към екологичните фактори, производство на посадъчен матер ... Овощарство на тропика и субтропика

Повече магазини за сирене и пекарни в Нидерландия, по-малко са зеленчуковите

Обогатяват се техните знания за връзката между качеството на и ... Основи на лозарството

Report this page